семенник

Речник на българския език

сѐменник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мед. вж. тестикул

Грешни изписвания (7)

  • семеник
  • семенек
  • семеннек
  • семинек
  • семиник
  • семиннек
  • семинник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-мен-ник
непълен член се-мен-ни-ка
пълен член се-мен-ни-кът
мн.ч. се-мен-ни-ци
членувано се-мен-ни-ци-те
бройна форма се-мен-ни-ка
звателна форма