селячка

Речник на българския език

селя̀чка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. селячки, ж.
1. Селянка.
2. Пренебр. Проста жена.

Грешни изписвания (3)

  • селячкъ
  • силячка
  • силячкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ляч-ка
членувано се-ляч-ка-та
мн.ч. се-ляч-ки
членувано се-ляч-ки-те
звателна форма се-ляч-ке