секреция

Речник на българския език

секрѐция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. секреции, ж. Отделяне на секрет 2 от клетките на жлезите. Жлези с вътрешна секреция.

Грешни изписвания (11)

  • секрециъ
  • секрецеа
  • секрецеъ
  • секрецея
  • секрециа
  • сикрецеа
  • сикрецеъ
  • сикрецея
  • сикрециа
  • сикрециъ
  • сикреция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сек-ре-ция
членувано сек-ре-ци-я-та
мн.ч. сек-ре-ции
членувано сек-ре-ци-и-те
звателна форма