секач

Речник на българския език

сека̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. секачи, м. Човек, който се занимава със сечене на дървета. Секачите нарамиха брадвите и тръгнаха към гората. мн. секачи, (два) секача, м. Приспособление със странично сплескан остър долен край за сечене на желязо.

Грешни изписвания (1)

  • сикач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-кач
непълен член се-ка-ча
пълен член се-ка-чът
мн.ч. се-ка-чи
членувано се-ка-чи-те
бройна форма се-ка-чи
звателна форма се-ка-чо