седлар

Речник на българския език

седла̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сидлар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сед-лар
непълен член сед-ла-ря
пълен член сед-ла-рят
мн.ч. сед-ла-ри
членувано сед-ла-ри-те
бройна форма сед-ла-ри
звателна форма сед-ла-рю