сегрегация

Речник на българския език

сегрега̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Отделяне, отлъчване от цялото.
2. Спец. Една от формите на расова дискриминация — изолиране на расови групи в отделни места и ограничение на правото им свободно да се придвижват, да сключват смесени бракове и др.

Грешни изписвания (23)

  • сегрегациъ
  • сегрегацеа
  • сегрегацеъ
  • сегрегацея
  • сегрегациа
  • сегригацеа
  • сегригацеъ
  • сегригацея
  • сегригациа
  • сегригациъ
  • сегригация
  • сигрегацеа
  • сигрегацеъ
  • сигрегацея
  • сигрегациа
  • сигрегациъ
  • сигрегация
  • сигригацеа
  • сигригацеъ
  • сигригацея
  • сигригациа
  • сигригациъ
  • сигригация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сег-ре-га-ция
членувано сег-ре-га-ци-я-та
мн.ч. сег-ре-га-ции
членувано сег-ре-га-ци-и-те
звателна форма