север

Речник на българския език

сѐвер съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Една от четирите посоки на света, към която е насочена магнитната стрелка на компаса. Корабът се движеше право на север.
2. Териториите, разположени в тази посока. Той е живял дълго на север при ескимосите.

Грешни изписвания (1)

  • севир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-вер
непълен член се-ве-ра
пълен член се-ве-рът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма