себеотрицателност

Речник на българския език

себеотрицателност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • себеотрицателнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-от-ри-ца-тел-ност
членувано се-бе-от-ри-ца-тел-ност-та
мн.ч. се-бе-от-ри-ца-тел-нос-ти
членувано се-бе-от-ри-ца-тел-нос-ти-те
звателна форма