себеобич

Речник на българския език

себеобич съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-о-бич
членувано се-бе-о-бич-та
мн.ч. се-бе-о-би-чи
членувано се-бе-о-би-чи-те
звателна форма