сговорник

Речник на българския език

сговорник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • зговорник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сго-вор-ник
непълен член сго-вор-ни-ка
пълен член сго-вор-ни-кът
мн.ч. сго-вор-ни-ци
членувано сго-вор-ни-ци-те
бройна форма сго-вор-ни-ци
звателна форма сго-вор-ни-ко