сгледник

Речник на българския език

сглѐдник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сгледници, м. Остар. Човек, изпратен на сгледа.

Грешни изписвания (3)

  • згледник
  • згледнек
  • сгледнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сглед-ник
непълен член сглед-ни-ка
пълен член сглед-ни-кът
мн.ч. сглед-ни-ци
членувано сглед-ни-ци-те
бройна форма сглед-ни-ци
звателна форма сглед-ни-ко