свързочник

Речник на българския език

свързо̀чник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. свързочници, м. Войник, който служи в свързочна част.

Грешни изписвания (3)

  • сварзочнек
  • сварзочник
  • свързочнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свър-зоч-ник
непълен член свър-зоч-ни-ка
пълен член свър-зоч-ни-кът
мн.ч. свър-зоч-ни-ци
членувано свър-зоч-ни-ци-те
бройна форма свър-зоч-ни-ци
звателна форма свър-зоч-ни-ко