сволоч

Речник на българския език

сво̀лоч съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

ж., само ед. Сбирщина, сган, подли хора.

Грешни изписвания (1)

  • сволуч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сво-лоч
членувано сво-лоч-та
мн.ч. сво-ло-чи
членувано сво-ло-чи-те
звателна форма