свирчо

Речник на българския език

свѝрчо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. свирчовци, ср. Разг. Пренебр. Разсеян или глупав човек.

Грешни изписвания (1)

  • свирчу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свир-чо
непълен член свир-чо-то
пълен член свир-чо-то
мн.ч. свир-чов-ци
членувано свир-чов-ци-те
бройна форма свир-чов-ци
звателна форма свир-чо