свирец

Речник на българския език

свирѐц съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. свирци, м. Разг.
1. Човек, който свири на музикален инструмент или с уста.
2. Прен. Животно, което издава наподобяващи свирене звуци. Сбрали ми се три щурци, трима майстори свирци.

Грешни изписвания (1)

  • сверец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сви-рец
непълен член сви-ре-ца
пълен член сви-ре-цът
мн.ч. свир-ци
членувано свир-ци-те
бройна форма свир-ци
звателна форма сви-ре-цо