свещник

Речник на българския език

свѐщник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. свещници, (два) свещника, м. Метална, дървена, порцеланова поставка за една или няколко свещи. Поставям свещта на свещника. Сребърен свещник.

Грешни изписвания (2)

  • свештник
  • свещнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свещ-ник
непълен член свещ-ни-ка
пълен член свещ-ни-кът
мн.ч. свещ-ни-ци
членувано свещ-ни-ци-те
бройна форма свещ-ни-ка
звателна форма