светлост

Речник на българския език

свѐтлост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

светлостта, само ед., ж.
1. Качество на светъл; яркост.
2. ист. С мест. При обръщение към високопоставено лице или при споменаването му. Ваша светлост. Нейна светлост.

Грешни изписвания (3)

  • светлуст
  • светлос
  • светлус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свет-лост
членувано свет-лост-та
мн.ч. свет-лос-ти
членувано свет-лос-ти-те
звателна форма