светица

Речник на българския език

светѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. светици, ж. Жена светец.
Като светица. — Жена със слабо, изпито от мъка лице.

Грешни изписвания (3)

  • светицъ
  • свитица
  • свитицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-ти-ца
членувано све-ти-ца-та
мн.ч. све-ти-ци
членувано све-ти-ци-те
звателна форма све-ти-це