свекърва

Речник на българския език

свекъ̀рва съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. свекърви, ж.
1. Майка на съпруга по отношение на съпругата му.
2. Разг. Пренебр. Жена, която обича да се разпорежда, да дава наставления, да мърмори. Същинска свекърва. ____ прил. свекървин, свекървина, свекървино, мн. свекървини.

Грешни изписвания (3)

  • свекървъ
  • свикърва
  • свикървъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. све-кър-ва
членувано све-кър-ва-та
мн.ч. све-кър-ви
членувано све-кър-ви-те
звателна форма све-кър-во