сватя

Речник на българския език

сва̀тя — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. свати, ж. Разг. Жена сват.

Грешни изписвания (1)

  • сватъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сва-тя
членувано сва-тя-та
мн.ч. сва-ти
членувано сва-ти-те
звателна форма —

Връзки