сбруя

Речник на българския език

сбру̀я — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Комплект от принадлежности за впрягане или яздене. Конска сбруя.

Грешни изписвания (3)

  • збруъ
  • збруя
  • сбруъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбруя
членувано сбру-я-та
мн.ч. сбруи
членувано сбру-и-те
звателна форма —

Връзки