сбо̀рник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. сборници, (два) сборника, м. Книга, съставена от отделни художествени или научни съчинения, задачи, закони и др. Научен сборник. Сборник с разкази.
Грешни изписвания (3)
- зборник
- зборнек
- сборнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сбор-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | сбор-ни-ка | |
| пълен член | сбор-ни-кът | |
| мн.ч. | сбор-ни-ци | |
| членувано | сбор-ни-ци-те | |
| бройна форма | сбор-ни-ка | |
| звателна форма | — | |