сборище

Речник на българския език

1. сбо̀рище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. сборища, ср.
1. Място, където се събират хора с общи интереси, дела и др. , често тайно (по-рядко животни). Хайдушко сборище. Сборище на художници.
2. Много хора, събрани с определена цел. На площада има цяло сборище от протестиращи жени.
3. Събиране на хора, прикриващи користни цели с високи идеали. Коктейлът беше сборище на корумпирани личности.

Синоними

Грешни изписвания (5)

  • збориште
  • зборище
  • сбориште
  • збореще
  • сбореще

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сбо-ри-ще
членувано сбо-ри-ще-то
мн.ч. сбо-ри-ща
членувано сбо-ри-ща-та

2. Сбо̀рище географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Сбореште
  • Сборешти
  • Сбореще
  • Сборещи
  • Сбориште
  • Сборишти
  • Сборищи