сач

Речник на българския език

сач съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

сачът, сача, мн. сачове, (два) сача, м. Кръгла глинена плоча (с по-висок ръб по края) за печене на катми, палачинки.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сач
непълен член са-ча
пълен член са-чът
мн.ч. са-чо-ве
членувано са-чо-ве-те
бройна форма са-ча
звателна форма