саркофаг

Речник на българския език

саркофа̀г съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. саркофази, (два) саркофага, м.
1. Античен гроб от каменен блок.
2. Надгробен паметник с вид на ковчег.
3. Прен. Погребален ковчег. Саркофагът е качен на катафалката.

Грешни изписвания (4)

  • саркофак
  • саркуфак
  • съркофак
  • съркуфак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сар-ко-фаг
непълен член сар-ко-фа-га
пълен член сар-ко-фа-гът
мн.ч. сар-ко-фа-зи
членувано сар-ко-фа-зи-те
бройна форма сар-ко-фа-га
звателна форма