сарай

Речник на българския език

сара̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

сараят, сарая, мн. сараи, (два) сарая, м. Истор. У мюсюлманските народи — дворец на владетел или на висш служител.
Като сарай. — Голяма и богата къща.

Грешни изписвания (1)

  • сърай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-рай
непълен член са-рая
пълен член са-ра-ят
мн.ч. са-раи
членувано са-ра-и-те
бройна форма са-рая
звателна форма