сано̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. сановници, м.
1. Остар. Чиновник с високо положение и голямо влияние. Сановниците на краля.
2. Ирон. Висш държавен служител; властимащ, съветник на властта.
1. Остар. Чиновник с високо положение и голямо влияние. Сановниците на краля.
2. Ирон. Висш държавен служител; властимащ, съветник на властта.
Грешни изписвания (3)
- сановнек
- съновнек
- съновник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-нов-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | са-нов-ни-ка | |
| пълен член | са-нов-ни-кът | |
| мн.ч. | са-нов-ни-ци | |
| членувано | са-нов-ни-ци-те | |
| бройна форма | са-нов-ни-ци | |
| звателна форма | са-нов-ни-ко | |