санитар

Речник на българския език

санита̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

санитарят, санитаря, мн. санитари, м. Здравен работник без специално образование, който се грижи за чистотата в болнично заведение и обслужва болни в болница или ранени на фронта.

Грешни изписвания (3)

  • санетар
  • сънетар
  • сънитар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ни-тар
непълен член са-ни-та-ря
пълен член са-ни-та-рят
мн.ч. са-ни-та-ри
членувано са-ни-та-ри-те
бройна форма са-ни-та-ри
звателна форма са-ни-та-рю