сангвиник

Речник на българския език

сангвинѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. сангвиници, м. Човек със сангвиничен темперамент.

Грешни изписвания (3)

  • сангвеник
  • сънгвеник
  • сънгвиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сан-г-ви-ник
непълен член сан-г-ви-ни-ка
пълен член сан-г-ви-ни-кът
мн.ч. сан-г-ви-ни-ци
членувано сан-г-ви-ни-ци-те
бройна форма сан-г-ви-ни-ка
звателна форма