самоцѐл
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
самоцелта, само ед., ж. Цел, която е сама за себе си, не служи като средство за постигане на други цели. Обучението по математика не може да бъде самоцел. ____ прил. самоцелен, самоцелна, самоцелно, мн. самоцелни.
Грешни изписвания (3)
- самуцел
- съмоцел
- съмуцел
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-цел | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-цел-та | |
| мн.ч. | са-мо-це-ли | |
| членувано | са-мо-це-ли-те | |
| звателна форма | — | |