самоток

Речник на българския език

самоток съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-ток
непълен член са-мо-то-ка
пълен член са-мо-то-кът
мн.ч. са-мо-то-ци
членувано са-мо-то-ци-те
бройна форма са-мо-то-ка
звателна форма