самостоен

Речник на българския език

самосто̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

самостойна, самостойно, мн. самостойни, прил. Отделен, независим, функциониращ самостоятелно. Самостойни организми. Самостойно делене на клетките.

Грешни изписвания (7)

  • самостоин
  • самустоен
  • самустоин
  • съмостоен
  • съмостоин
  • съмустоен
  • съмустоин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мос-то-ен
непълен член са-мос-той-ния
пълен член са-мос-той-ни-ят
ж. р. са-мос-той-на
членувано са-мос-той-на-та
ср. р. са-мос-той-но
членувано са-мос-той-но-то
мн. ч. са-мос-той-ни
членувано са-мос-той-ни-те