самоотверженост

Речник на българския език

самоотвѐрженост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • самоотверженос
  • самоотверженус
  • самоотвержинос
  • самоотвержинус
  • самоутверженос
  • самоутверженус
  • самоутвержинос
  • самоутвержинус
  • самуотверженос
  • самуотверженус
  • самуотвержинос
  • самуотвержинус
  • самуутверженос
  • самуутверженус
  • самуутвержинос
  • самуутвержинус
  • съмоотверженос
  • съмоотверженус
  • съмоотвержинос
  • съмоотвержинус
  • съмоутверженос
  • съмоутверженус
  • съмоутвержинос
  • съмоутвержинус
  • съмуотверженос
  • съмуотверженус
  • съмуотвержинос
  • съмуотвержинус
  • съмуутверженос
  • съмуутверженус
  • съмуутвержинос
  • съмуутвержинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-от-вер-же-ност
членувано са-мо-от-вер-же-ност-та
мн.ч. са-мо-от-вер-же-нос-ти
членувано са-мо-от-вер-же-нос-ти-те
звателна форма