самоненавист

Речник на българския език

самоненавист съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-не-на-вист
членувано са-мо-не-на-вист-та
мн.ч. са-мо-не-на-вис-ти
членувано са-мо-не-на-вис-ти-те
звателна форма