самоличност

Речник на българския език

самолѝчност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

самоличността, само ед., ж.
1. Име, дата и място на раждане, професия на лице; идентичност. Установявам самоличност.
2. Прен. Само ед. Личност. В затвора изгубваш своята самоличност, имаш само номер.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • самоличнуст
  • самуличност
  • самуличнуст
  • съмоличност
  • съмоличнуст
  • съмуличност
  • съмуличнуст
  • самоличнос
  • самоличнус
  • самуличнос
  • самуличнус
  • съмоличнос
  • съмоличнус
  • съмуличнос
  • съмуличнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-лич-ност
членувано са-мо-лич-ност-та
мн.ч. са-мо-лич-нос-ти
членувано са-мо-лич-нос-ти-те
звателна форма