самоковлийка

Речник на българския език

самоковлийка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-ков-лий-ка
членувано са-мо-ков-лий-ка-та
мн.ч. са-мо-ков-лий-ки
членувано са-мо-ков-лий-ки-те
звателна форма са-мо-ков-лий-ке