самоиндукция

Речник на българския език

самоинду̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • самоендукцеа
  • самоендукцеъ
  • самоендукцея
  • самоендукциа
  • самоендукциъ
  • самоендукция
  • самоиндукцеа
  • самоиндукцеъ
  • самоиндукцея
  • самоиндукциа
  • самоиндукциъ
  • самуендукцеа
  • самуендукцеъ
  • самуендукцея
  • самуендукциа
  • самуендукциъ
  • самуендукция
  • самуиндукцеа
  • самуиндукцеъ
  • самуиндукцея
  • самуиндукциа
  • самуиндукциъ
  • самуиндукция
  • съмоендукцеа
  • съмоендукцеъ
  • съмоендукцея
  • съмоендукциа
  • съмоендукциъ
  • съмоендукция
  • съмоиндукцеа
  • съмоиндукцеъ
  • съмоиндукцея
  • съмоиндукциа
  • съмоиндукциъ
  • съмоиндукция
  • съмуендукцеа
  • съмуендукцеъ
  • съмуендукцея
  • съмуендукциа
  • съмуендукциъ
  • съмуендукция
  • съмуиндукцеа
  • съмуиндукцеъ
  • съмуиндукцея
  • съмуиндукциа
  • съмуиндукциъ
  • съмуиндукция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-ин-дук-ция
членувано са-мо-ин-дук-ци-я-та
мн.ч. са-мо-ин-дук-ции
членувано са-мо-ин-дук-ци-и-те
звателна форма