саможивец

Речник на българския език

саможѝвец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • саможивиц
  • самуживец
  • самуживиц
  • съможивец
  • съможивиц
  • съмуживец
  • съмуживиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-жи-вец
непълен член са-мо-жи-ве-ца
пълен член са-мо-жи-ве-цът
мн.ч. са-мо-жив-ци
членувано са-мо-жив-ци-те
бройна форма са-мо-жив-ци
звателна форма са-мо-жи-ве-цо