самодържавец

Речник на българския език

самодържавец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-дър-жа-вец
непълен член са-мо-дър-жа-ве-ца
пълен член са-мо-дър-жа-ве-цът
мн.ч. са-мо-дър-жав-ци
членувано са-мо-дър-жав-ци-те
бройна форма са-мо-дър-жав-ци
звателна форма са-мо-дър-жа-ве-цо