самодостатъчност

Речник на българския език

самодостатъчност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самодостатъчнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-дос-та-тъч-ност
членувано са-мо-дос-та-тъч-ност-та
мн.ч. са-мо-дос-та-тъч-нос-ти
членувано са-мо-дос-та-тъч-нос-ти-те
звателна форма