самовзривявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мов-з-ри-вя-вам	са-мов-з-ри-вя-ва-ме
2 лице	са-мов-з-ри-вя-ваш	са-мов-з-ри-вя-ва-те
3 лице	са-мов-з-ри-вя-ва	са-мов-з-ри-вя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мов-з-ри-вя-вах	са-мов-з-ри-вя-вах-ме
2 лице	са-мов-з-ри-вя-ва	са-мов-з-ри-вя-вах-те
3 лице	са-мов-з-ри-вя-ва	са-мов-з-ри-вя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мов-з-ри-вя-вах	са-мов-з-ри-вя-вах-ме
2 лице	са-мов-з-ри-вя-ва-ше	са-мов-з-ри-вя-вах-те
3 лице	са-мов-з-ри-вя-ва-ше	са-мов-з-ри-вя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самовзривявал съм	самовзривявала съм	самовзривявало съм	самовзривявали сме
2 лице	самовзривявал си	самовзривявала си	самовзривявало си	самовзривявали сте
3 лице	самовзривявал е	самовзривявала е	самовзривявало е	самовзривявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях самовзривявал	бях самовзривявала	бях самовзривявало	бяхме самовзривявали
2 лице	беше самовзривявал	беше самовзривявала	беше самовзривявало	бяхте самовзривявали
3 лице	беше самовзривявал	беше самовзривявала	беше самовзривявало	бяха самовзривявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще самовзривявам	ще самовзривяваме
2 лице	ще самовзривяваш	ще самовзривявате
3 лице	ще самовзривява	ще самовзривяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм самовзривявал	ще съм самовзривявала	ще съм самовзривявало	ще сме самовзривявали
2 лице	ще си самовзривявал	ще си самовзривявала	ще си самовзривявало	ще сте самовзривявали
3 лице	ще е самовзривявал	ще е самовзривявала	ще е самовзривявало	ще са самовзривявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да самовзривявам	щяхме да самовзривяваме
2 лице	щеше да самовзривяваш	щяхте да самовзривявате
3 лице	щеше да самовзривява	щяха да самовзривяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм самовзривявал	щях да съм самовзривявала	щях да съм самовзривявало	щяхме да сме самовзривявали
2 лице	щеше да си самовзривявал	щеше да си самовзривявала	щеше да си самовзривявало	щяхте да сте самовзривявали
3 лице	щеше да е самовзривявал	щеше да е самовзривявала	щеше да е самовзривявало	щяха да са самовзривявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самовзривявал съм	самовзривявала съм	самовзривявало съм	самовзривявали сме
2 лице	самовзривявал си	самовзривявала си	самовзривявало си	самовзривявали сте
3 лице	са-мов-з-ри-вя-вал самовзривявал е	са-мов-з-ри-вя-ва-ла самовзривявала е	са-мов-з-ри-вя-ва-ло самовзривявало е	са-мов-з-ри-вя-ва-ли самовзривявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самовзривявал съм	самовзривявала съм	самовзривявало съм	самовзривявали сме
2 лице	самовзривявал си	самовзривявала си	самовзривявало си	самовзривявали сте
3 лице	са-мов-з-ри-вя-вал самовзривявал е	са-мов-з-ри-вя-ва-ла самовзривявала е	са-мов-з-ри-вя-ва-ло самовзривявало е	са-мов-з-ри-вя-ва-ли самовзривявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм самовзривявал	била съм самовзривявала	било съм самовзривявало	били сме самовзривявали
2 лице	бил си самовзривявал	била си самовзривявала	било си самовзривявало	били сте самовзривявали
3 лице	бил самовзривявал бил е самовзривявал	била самовзривявала била е самовзривявала	било самовзривявало било е самовзривявало	били самовзривявали били са самовзривявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да самовзривявам	щяла съм да самовзривявам	щяло съм да самовзривявам	щели сме да самовзривяваме
2 лице	щял си да самовзривяваш	щяла си да самовзривяваш	щяло си да самовзривяваш	щели сте да самовзривявате
3 лице	щял да самовзривява щял е да самовзривява	щяла да самовзривява щяла е да самовзривява	щяло да самовзривява щяло е да самовзривява	щели да самовзривяват щели са да самовзривяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм самовзривявал	щяла съм да съм самовзривявала	щяло съм да съм самовзривявало	щели сме да сме самовзривявали
2 лице	щял си да си самовзривявал	щяла си да си самовзривявала	щяло си да си самовзривявало	щели сте да сте самовзривявали
3 лице	щял да е самовзривявал щял е да е самовзривявал	щяла да е самовзривявала щяла е да е самовзривявала	щяло да е самовзривявало щяло е да е самовзривявало	щели да са самовзривявали щели са да са самовзривявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих самовзривявал	бих самовзривявала	бих самовзривявало	бихме самовзривявали
2 лице	би самовзривявал	би самовзривявала	би самовзривявало	бихте самовзривявали
3 лице	би самовзривявал	би самовзривявала	би самовзривявало	биха самовзривявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
са-мов-з-ри-вя-вай	са-мов-з-ри-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		са-мов-з-ри-вя-ван
		непълен член	са-мов-з-ри-вя-ва-ния
		пълен член	са-мов-з-ри-вя-ва-ни-ят
	женски род		са-мов-з-ри-вя-ва-на
		членувано	са-мов-з-ри-вя-ва-на-та
	среден род		са-мов-з-ри-вя-ва-но
		членувано	са-мов-з-ри-вя-ва-но-то
множествено число			са-мов-з-ри-вя-ва-ни
		членувано	са-мов-з-ри-вя-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		са-мов-з-ри-вя-вал
		непълен член	са-мов-з-ри-вя-ва-лия
		пълен член	са-мов-з-ри-вя-ва-ли-ят
	женски род		са-мов-з-ри-вя-ва-ла
		членувано	са-мов-з-ри-вя-ва-ла-та
	среден род		са-мов-з-ри-вя-ва-ло
		членувано	са-мов-з-ри-вя-ва-ло-то
множествено число			са-мов-з-ри-вя-ва-ли
		членувано	са-мов-з-ри-вя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	са-мов-з-ри-вя-вал
	женски род	са-мов-з-ри-вя-ва-ла
	среден род	са-мов-з-ри-вя-ва-ло
множествено число		са-мов-з-ри-вя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		са-мов-з-ри-вя-ващ
		непълен член	са-мов-з-ри-вя-ва-щия
		пълен член	са-мов-з-ри-вя-ва-щи-ят
	женски род		са-мов-з-ри-вя-ва-ща
		членувано	са-мов-з-ри-вя-ва-ща-та
	среден род		са-мов-з-ри-вя-ва-що
		членувано	са-мов-з-ри-вя-ва-що-то
множествено число			са-мов-з-ри-вя-ва-щи
		членувано	са-мов-з-ри-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мов-з-ри-вя-вай-ки