самарянин

Речник на българския език

самаря̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. самаряни, м. Човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода.

Грешни изписвания (7)

  • самарянен
  • самърянен
  • самърянин
  • съмарянен
  • съмарянин
  • съмърянен
  • съмърянин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ма-ря-нин
непълен член са-ма-ря-ни-на
пълен член са-ма-ря-ни-нът
мн.ч. са-ма-ря-ни
членувано са-ма-ря-ни-те
бройна форма са-ма-ря-ни
звателна форма са-ма-ря-ни-но