саламандър

Речник на българския език

салама̀ндър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. саламандри, (два) саламандъра, м. Семейство опашати земноводни с тромаво тяло, дълго около 30 см; в България — дъждовник.

Грешни изписвания (7)

  • саламандар
  • салъмандар
  • салъмандър
  • съламандар
  • съламандър
  • сълъмандар
  • сълъмандър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-ла-ман-дър
непълен член са-ла-ман-дъ-ра
пълен член са-ла-ман-дъ-рът
мн.ч. са-ла-ман-д-ри
членувано са-ла-ман-д-ри-те
бройна форма са-ла-ман-дъ-ра
звателна форма