сакатлъ̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. сакатлъци, (два) сакатлъка, м. Разг. Нараняване, обикн. при злополука, при произшествие. Важното е да няма сакатлък.
Грешни изписвания (3)
- сакътлък
- съкатлък
- съкътлък
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-кат-лък | |
|---|---|---|
| непълен член | са-кат-лъ-ка | |
| пълен член | са-кат-лъ-кът | |
| мн.ч. | са-кат-лъ-ци | |
| членувано | са-кат-лъ-ци-те | |
| бройна форма | са-кат-лъ-ка | |
| звателна форма | — | |