рът

Речник на българския език

1. рът — съществително име, мъжки род (тип 1)

Значение

рътът, ръта, мн. рътове, (два) ръта, м. Издължен, стръмен, но невисок хълм; рид, бърдо.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		рът
	непълен член	ръ-та
	пълен член	ръ-тът
мн.ч.		ръ-то-ве
мн.ч.	членувано	ръ-то-ве-те
бройна форма		ръ-та
звателна форма		—

2. Рът — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Връзки

Вход