рунтавелка

Речник на българския език

рунтавелка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рун-та-вел-ка
членувано рун-та-вел-ка-та
мн.ч. рун-та-вел-ки
членувано рун-та-вел-ки-те
звателна форма рун-та-вел-ке