рунд

Речник на българския език

рунд — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

рундът, рунда, мн. рундове, (два) рунда, м. Част от боксова игра или от състезание по борба. Първи рунд.

Грешни изписвания (1)

  • рунт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рунд
непълен член рун-да
пълен член рун-дът
мн.ч. рун-до-ве
членувано рун-до-ве-те
бройна форма рун-да
звателна форма —

Връзки