рулце

Речник на българския език

рулце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рул-це
членувано рул-це-то
мн.ч. рул-ца
членувано рул-ца-та