руж

Речник на българския език

руж съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м.
1. Остар. Червило за устни.
2. Вещество за придаване руменина на бузите.

Грешни изписвания (1)

  • руш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. руж
непълен член ру-жа
пълен член ру-жът
мн.ч. ру-жо-ве
членувано ру-жо-ве-те
бройна форма ру-жа
звателна форма