руен

Речник на българския език

1. ру̀ен — прилагателно име (тип 85)

Значение

руйна, руйно, мн. руйни, прил. За течност — буен, пенлив, изобилен. Руйна река. Руен поток. Руйно вино. Руйни сълзи.

Грешни изписвания (1)

руин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		ру-ен
		непълен член	руй-ния
		пълен член	руй-ни-ят
	ж. р.		руй-на
	ж. р.	членувано	руй-на-та
	ср. р.		руй-но
	ср. р.	членувано	руй-но-то
мн. ч.			руй-ни
мн. ч.		членувано	руй-ни-те

2. Ру̀ен — географски топоним в България (тип 195)

Значение

Грешни изписвания (1)

Руин

Връзки

Вход